Всичко за историите от Сиан

Всичко за историите от Сиан

Blog Article

На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.

— Момче! Дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш! — изгълча строго Левски на момчето.

Действието в нея се развива в наши дни, на брега на Дунава, който по думите на писателя продължава старателно да отмерва човешките времена.

Забележка: очаква се геомагнитна буря, отслабени и болни хора може да се чувстват зле

Ние не бяхме сами в кръчмата. В единия й ъгъл, навътре, седяха мълчаливо двама други пътници. Те бяха пешаци, както личеше по пътнишките им тояги, и небългари, както се виждаше по облеклото им. Единият, с твърде космато и почерняло от слънцето лице, с див и блестящ поглед, беше в късо извехтяло зелено сетре, с жилетка и панталони окъсани и с някаква си оваляна кърпа, увита около шията вместо вратовръзка.

“Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. Тук гласовете са по два във всеки разказ.

И без да чака отговор, заръча нови двайсет и пет драма. Турчинът изпи и тях, като си изжабурка шумно устата с вода.

— И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага? — попитал Грозев.

Наследили сме богато и разнообразно творчество от Елин Пелин – приказки, разкази, басни, повести, статии. Ето и някои от/произведенията на автора които смятаме, че заслужават да бъдат в тази класация – „Дядовата ръкавичка“, „Гузен негонен бяга“, “Старата воденичка”, „По жътва“,“.

Голямата територия на Китай предлага изключително много места, чакащи да бъдат посетени.

В разказа Чехов показва два типа хора, които са абсолютно притовоположни по природа. Едните са активните, широкоскроени хора, за които е важно да помагат на другите, дори за дребни неща (нещо, в което самият Чехов вярва; като лекар той се грижи за болни селяни безплатно в имението си).

Така се праскаха доста време, в един момент Христина извика:

На места се даже поспирах. Така щото по едно време видях, че дружината ми отминала и се изгубила напред. Аз останах сам в гората. Тогава неволно ми хрумна пак за двамата подозрителни италианци и се се озърнах назад, но пътят оставаше пуст. Стана ми някак неловко, студено. Защото една гора в Турция означава хайдушки вертеп. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак ??????? ?? ???? — да донесе едно престъпление, да изригне един кръвник, както иидийските лесове — една боа, един тигър или пантера. Горскяте проходи, сиреч най-романтичните места на България, бяха най-опасните: всяко такова място преговаря в шума на листака си не поетически легенди за самодиви и русалки, а кървави истории за убийства и ужаси. Ето защо, когато пътуваше човек сам из тях, гъстаците заприличваха на пусии и шумтенето им ставаше мистериозно-страшно, като шопота на един заговор…

Баснята е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.